Контра от Москва: Печалбата от рафинерията остава в България, но

 

Контра от Москва: Печалбата от рафинерията остава в България, само че в случай че работи с съветски петрол и няма възбрана за експорт, другояче пуска кепенци.

 

Кой печели, в случай че страната се опита да избави бургаската рафинерия на " Лукойл ", и дали това няма да ни скара с Брюксел. Тези въпроси изплуваха, след като гръмна новината, че от 1 януари 2023 година „ Лукойл България “ и „ Лукойл Нефтохим България “ ще трансферират центъра на икономическа си активност у нас. На процедура, към този момент съветските компании няма да работят на ишлеме със свързаната си компания " Лукойл Бенелукс Б.В. ", част от групата „ Лукойл “, и цялата облага на рафинерията ще остава в България, а не в Нидерландия или Швейцария, както до момента. На тази база, съгласно прогнозите, следващата година в хазната мо​же да влязат сред 600 и 700 милиона лв.. Тези пари пък могат да се употребяват от страната, с цел да поеме тя даже повече от сегашните 25 стотинки помощ при всяко зареждане на бензиностанциите.  

За да се усилят приходите в бюджета на България обаче, от „ Лукойл “ сложиха условия - рафинерията да продължи да работи с съветска суровина и най-важното: 

да има опция за износ на създаваните нефтопродукти. 

Сделката бе оповестена след договаряния с управлението на компанията от служебния вицепремиер по икономическите политики и министър на превоза Христо Алексиев. Той увери, че генерираните спомагателни доходи в хазната ще бъдат употребявани за обезщетения на цените на горивата, за което ще бъдат подхванати нужните дейности от служебното държавно управление. Най-примамливият вид по какъв начин водачите да усетят по джоба облекчение беше хвърлен на публиката още през октомври от ГЕРБ. От партията на Бойко Борисов предложиха левче такса върху продажбата на горива от съветски нефт. Депутатите на ГЕРБ ще внесат в Народното събрание закон за облагане на свръхпечалбите от продажбата на горива от съветски нефт. Идеята е " Лукойл " да заплаща по 1 лев във Фонда за сигурност на електроенергийната система за всеки продаден литър гориво и по-късно средствата да се употребяват за обезщетения, което звучи напряко като предизборна оферта от партията на Бойко Борисов.

По мотив на сегашната договорка изпълнителният шеф на " Лукойл Нефтохим България " Илшат Шарафутдинов пък бе краен в изявлението си и съобщи, че " в случай че се вкарат ограничавания на износа, обмисляме затваряне на рафинерията. Пълним си складовете и затваряме “.

За да се извърши изискването на „ Лукойл “, служебното държавно управление на Гълъб Донев би трябвало да анулира постановлението на кабинета " Петков ", което забрани износа на горива, създадени от рафинерията.

Така компанията ще продължи да работи в досегашния режим до 31 декември 2024 година

Това лято страните, членки на Европейския съюз, постановиха ембарго над вноса на съветски нефт като глоба поради войната на Русия против Украйна. Мярката влиза в действие от 5 декември 2022 година за суровия нефт и от 5 февруари следващата година за модифицирания нефт. България обаче получи пролонгация от Европейски Съюз за въвеждане на ембаргото - до края на 2024 година ще може да получава съветски нефт и петролни артикули по море. Изключението е аргументирано с “особената географска експозиция ” на страната. От Еврокомисията обаче показаха, че " задачата на дерогацията е България да се доставя с нефт заради характерната <210> обстановка, а не да го продава на други страни членки или на трети страни, в това число, в случай че е модифициран ”. Казусът става много безизходен и занапред ще се взема решение юридически. Според някои тълкувания, защото нефтените артикули, които се създават в бургаската рафинерия с съветска суровина, са с генезис България и по тази логичност би трябвало да могат да се изнасят. За подобен прочит настоя през вчерашния ден още веднъж вицепремиерът и отраслов министър Христо Алексиев.

Т​ози данъчен модел п​ечалбата да остава в България рафинерията ползва от 2020 година, само че тогава маржът <210> беше негативен. Освен това петролът беше по-евтин заради войните сред Саудитска Арабия и Съединени американски щати за цената на петрола. След това пристигна коронавирусът и на никое място в Европа и по света рафинериите нямаха облага. А дали " Лукойл " ще има облага, зависи от разликата сред цените на сортовете нефт - съветския " Уралс " и " Брент " - с генезис от Северно море или Саудитска Арабия, разяснява Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация. Той е на мнение, че ако прогнозната сума от 700 лева влезе в хазната, цените на горивата в България надали ще спаднат, защото зависят от доста други фактори.

Самата рафинерия е построена за преправка на съветски необработен нефт, само че може да работи и с различен. Експертите <210> са пресметнали, че за това ще са нужни спомагателни вложения, които биха оскъпили крайните артикули. Въпреки това от компанията са подготвени да употребяват различни на съветския петрол сортове, най-много като противопоставяне на вероятно ембарго на вноса на съветски нефт и газ в Европейски Съюз. Мярката е заложена още предходната година във финансовия доклад на " Лукойл " за 2021 г. 

 

Калоян Стайков, икономист:  
Ако ще изнася горива, „ Лукойл ” да си обезпечи неруски петрол


Самото прехвърлян​е, чисто на хартия, тъй като активността <210> сега се прави ​в България, не е обвързвано с друга смяна. Това, че компанията слага условия да го направи (да трансферира регистрацията си у нас), ние да се съгласим да заобиколим глобите, към този момент е обособен въпрос. Двете неща чисто механически не са свързани. Който е осведомен с дейностите на реглам​ента, е наясно, ч​е сходни изключения няма - те са единствено за импорт, а не за преправка и реекспорт. Този проблем е затворен и м​ай сам​о на служебното държавно управление не е станало ясно каква е обстановката. 

Това какво дават обещание от „ Лукойл ” (за огромните данъчни доходи отсам нататък) и какво ще стане, са две разнообразни неща. И в предходни години имаше обещания за заплащане на налози, които най-после не се осъществиха.     

Отстъпките нямат необикновен смисъл, тъй като „ Лукойл ” към този момент получи отстъпка с въпросната дерогация до 2024 година Така те резервират водещото си място на пазара за горива в България. „ Лукойл ” не е сложена в по-лоша обстановка от останалите. Обратното би било необичайно - във всички страни в Европа  да е неразрешено да употребяват съветски нефт, за една шепа страни да има дерогация, само че тя да е за преправка за вътрешния пазар, и тези горива да не могат да се изнасят, само че единствено на България да се даде такава опция. 

Никой не е споделил, че рафинерията би трябвало да спре да изнася на трети пазари. Може да прави това, в случай че съответните количества са обезпечени с неруски нефт. Ако приемем, че 50% работи за вътрешния пазар и 50% са за чужбина. За първите може да внася съветски нефт, а за вторите 50% да си откри различни доставки. 

 

Депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев:  
Държавата да сложи рафинерията под специфичен надзор


В " Демократична България " от месеци работим върху законодателни промени, с които българската страна ще сложи рафинерията на " Лукойл " под специфичен контрол, по образеца на Германия. Предложенията си ще внесем в Народното събрание напълно скоро, написа във Facebook профила си депутатът Ивайло Мирчев.

Според него " Лукойл " се връща към остарялата скица, в която не плащаше никакви налози, само че за сметка на това упорства в този момент България да наруши европейските наказания и умерено да продава на европейския пазар на цени, с които да унищожи конкуренцията. В регламента, член 18, ясно е написано, че е неразрешен износът към трети страни на петролни артикули от съветски петрол.

Рафинерията в Бургас е обект на националната сигурност на България, а Русия я заплашва с всички свои дейности. Контролът върху нея ще попречи на " Лукойл " да ни рекетира, че ще затвори, в случай че не му позволим да изнася, а цените по бензиностанциите ще паднат доста. Ще е нужна поддръжка в Народното събрание и държавно управление, неподвластно на съветските ползи, приканва Мирчев.

 
Държавата държи една " златна акция "


След приватизацията на  „ Лукойл Нефтохим Бургас “ страната в лицето на Министерството на енергетиката си резервира така наречен " златна акция " с номинал от 1 лева Мажоритарният дял от 99,85% (99 397 192 акции) е владеене на интернационална маркетингова и комерсиална компания " Литаско СА ", записана в Женева, Швейцария. Тя е под шапката на съветското обществено акционерно сдружение (ПАО) " Лукойл " със седалище в Москва. 0,15% държат други физически и юридически лица. „ Златната акция " на страната <210> дава право да утвърждава решения със стратегическо значение, в това число засягащи правната регистрация на сдружението, прекратяване и понижение на активността и други, само че досега нито едно държавно управление след приватизацията не се е възползвало от правата си.

От фирменото досие на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е видно, че за 2021 година сдружението осъществя облага в размер на 67 млн. лева, до момента в който през 2020 година е записана загуба в размер на 509 млн. лева. 

По данни на ДАКСИ притежател на „ Лукойл България “ ЕООД също е " Литаско СА ". Тя е придобила акциите на българското сдружение през ноември 2020 година Преди това то е било под шапката на нефтената компания майка ПАО „ Лукойл “ - Русия,  която и на този стадий е крайното контролиращо лице.

В решението, признато от съвета на шефовете, е посочено, че " Литаско СА " придобива от „ Лукойл Юръп Холдингс Б.В. “ (с регистрация в Нидерландия) всичките 61 291 667 дяла с номинална стойност 10 лева, като тези дялове съставляват 100% от капитала на „ Лукойл България “. Дяловете са трансферирани като непарична вноска в авариен фонд на " Литаско СА ", без да се емитират нови акции, без да се заплаща заплащане и без да се усилва уставният капитал.

Фирменото досие на „ Лукойл България “ демонстрира, че чистите доходи от продажби варират в необятен диапазон през годините. Преди коронавирус пандемията - през 2019 година, те са в размер на  33 115 290 лева През 2020 година падат на 21 684 340 лева, а предходната година стигат 32 178 200 лева Пикът от чисти доходи от продажби е бил през 2007 година, когато са регистрирани 36 571 860 лева По последни данни на Национален осигурителен институт през 2021 година в компанията са работели 2440 души, а година по-рано са били 2577. В годишния доклад за 2020 година е посочено, че броят на бензиностанциите, опериращи под марката " Лукойл ", е 225, като от тях 195 лични и 30 по контракт за франчайз.

 

Енергийният специалист Христо Казанджиев:  
Това е удар по имиджа ни


- Защо „ Лукойл ” желае да реалокира регистрацията си от Холандия и Швейцария в България? Тук по-малко надзор ли чакат? 

- Това не е пререгистрация, а прекачване на интервенциите по покупко-продажба на нефт и петролни артикули. И това от „ Нефтохим ” ще се изнася като български артикул, а не като артикул на „ Литаско ” от Швейцария. Това, което желае „ Лукойл ” сега, е да трансферира икономическата активност на територия на страна от Европейския съюз с аргумента, че създадените от нея артикули от съветски нефт са към този момент артикули на Европейския съюз и могат да бъдат изнасяни зад граница. Целта на компанията е да реализира официализиран косвен експорт на съветски нефт към Европа. Не би трябвало да забравяме и тези условия, които те са сложили. Първо, „ Лукойл ” да бъде избран като извънреден снабдител на съветски нефт за България. Второто е да се подчертае, че това съглашение на „ Лукойл ” е осъществимо единствено при съществуващото финансово-икономическо положение на пазара на нефт -тоест при този голям марж сред петрола вид „ Уралс ” и „ Брент ”. И третото е да има право да изнася създадените артикули, които са от порядъка на 3,5-4 милиона тона годишно, отвън България и по света. Това ще докара облаги от над 1 милиард $ за „ Лукойл ”. Компанията е решила, че при единодушие от страна на българското държавно управление заплащането на избрана сума от порядъка на 100 милиона за България оправдава такова деяние. Няма проблеми за реализацията на тази скица ​- остава въпросът какъв брой тази скица вреди на имиджа на България пред страните от Европейския съюз.

- Защо? 

- За всички е ясно, че това, което предлага „ Лукойл ”, е косвен експорт на съветски нефт за Европа и за интернационалните пазари.

- Това не можеха ли да го създадат и с компанията в Холандия?

- Не могат, заради обстоятелството, че единствено България има терминал за преправка на нефт на Черно море. Останалите страни, във връзка с които се ползва дерогация, са от Централна Европа. Те си доставят петрол по нефтопровода „ Дружба ”. Ако България успее да убеди Европейския съюз за износа на петролни артикули, идната стъпка е такова изключение да бъде приложено и във връзка с страните от Централна Европа. Сами разбирате, че това торпилира глобите против Русия. 

- От „ Лукойл ” загатват, че ще затворят рафинерията, в случай че не се преработва единствено петрол вид „ Уралс ” - т.е. съветски.  

- Ако тръгнат да затварят рафинерията, България и българското държавно управление при нужната политическа воля може да подхващат дейности по възпрепятстване на едно такова затваряне. И страната да поеме оперативните функционалности във връзка с рафинерията. Не мисля, че биха пристъпили към такова деяние. Същевременно ще се търсят благоприятни условия за нефт от други източници. Тези закани целят да се приготви българското публично мнение да поддържа държавното управление за торпилиране на европейската взаимност с Украйна.  

Автор Росен Саръмов